ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТО

Своевременното, адекватното , безопасното и правилното захранване е гаранция за добро здраве на детето.
Захранването е важен фактор , определящ растежа , развитието и здравете на кърмачетата, но не само в тази възраст , а и през следващите периоди от живота им.
Захранването означава добавяне на храни и течности към майчината кърма или нейните заместители ( адаптираните млека ), с които детето е хранено до определена възраст. Захранващите храни се разпределят в две групи :

• преходни храни , които са със специална консистенция и състав , отговарящи на специфичните хранителни и физиологични потребности на кърмачето

• обща храна , която се дава на по-големите деца и не се различава от тази , консумирана от останалите членове на семейството

През преходния период се прекъсва изключително естествено хранене и то постепенно се измества с по-разнообразни , с по-консистентни, по-груби храни , които все още обаче не са от типа на тези, консумирани от семейството.
Периодът на захранване се характеризира не само с промени в режима на хранене , но и с бърз растеж и физиологично съзряване на детския организъм.
Не правилното хранене през този критичен период повишава риска от хранителен дефицит, по-специално на желязо. Недостигът му на оказва не благоприятен ефект върху здравето и интелектулното развитие на децата.
За да се захрани едно дете , е необходимо нервно-мускулният апарат, храносмилателната ,отделителната и имунната система да бъдат с определена степен на развитие и всяко избързване би имало негативен ефект върху неговото здраве.
Така например :

• едва към 5-ия месец нервномускулната координация у кърмачетата започва да се усъвършенства , развива се дъвкателният рефлекс , който позволява включването на новите по-гъсти храни
• при кърмачетата секрецията на стомашни, чревни и панкреатични ензими е значително по-ниска от тази на по-възрастните . Независимо от това кърменото бебе приема , смила и усвоява майчиното мляко почти напълно , защото то съдържа множество ензими, подпомагащи тези процеси. Едва към 6-ия месец храносмилателната система на кърмачето вече е достатъчно развита , за да преработва и усвоява нишестето, белтъците и мазнините от новите храни. Те трябва да доставят достатъчно енергия и основни хранителни вещества , без обаче да бъдат в големи количества , които да надвишават обема на стомаха
• бъбреците постепенно съзряват и към 4-ия месец способността им да концентрират се повишава. Включването на захранващите храни трябва да бъде съобразено и с функционалните възможности на бъбреците през този възрастов период
• имунната система - защитната функция на чревната лигавица при малките кърмачета не е съвършеннаи тя лесно се преодолява от болестотворните микроорганизми и чуждовидови белтъци ,които увеличават риска от инфекции и хранителна алергия . Поради това до края на 6-ия месец не се препоръчва внасянето на храни , съдържащи белтъци със значителен алергизиращ ефект - соя , глутен, риба , яйца , ядки, краве мляко и др. , особено при деца с обременена фамилана анамнеза с атопични заболявания .

Интензивният растеж и повишената двигателна активност на кърмачетата през второто полугодие изисква по-висок енергиен , белтъчен, витаминен и минерален внос , по-специално на желязо, които майчината кърма или нейните заместители след определна възраст не могат да задоволят напълно. Захранващите храни са мостът към преминаването към обща храна след навършване на първата година .
Световната здравна организация препоръчва детето да бъде само на майчина кърма през първите 6 месеца от живота му.
РИСКОВЕ ОТ РАННОТО ЗАХРАНВАНЕ ( преди 4-ия месец )

• бързо намаляване на количеството на кърмата и последващо ранно отбиване
  
• повишаване риска от алергии и инфекции, респективно от хранителнонедоимащи състояния , от прехранване , затлъстяване , диабет и в зряла възраст от сърдечносъдови заболявания
  

ПРИ ПО-КЪСНОТО ЗАХРАНВАНЕ СЪЩО ВЪЗНИКВАТ ПРОБЛЕМИ

• неадекватният внос на енергия и основни хранителни вещества води до нарушаване на процесите на растежа, хиповитаминози и др.
• дефицит на важни микроелементи като желязо и цинк
• нарушава се развитието на дъвкателният рефлекс , децата по-трудно приемат и свикват с новите по вкус и консистенция храни , лесно се създават неправилни хранителни навици